Тайнствено „бръмчене“ в междузвездното пространство
44 години откакто излетя от Земята, галактическият транспортен съд „ Вояджър 1 " за първи път записа фоновото „ бръмчене " на междузвездното пространство. Изстреляната през 1977 година машина напусна границите на Слънчевата система - известна като хелиосфера - през 2012 година Хелиосферата е тримерен балон, повлиян от слънчевия вятър - потокът от заредени частици, който се излъчва от Слънцето. Откакто изскочи от този балон, „ Вояджър 1 " от време на време изпраща измервания на междузвездното пространство.
Понякога избликът на сила от Слънцето, прочут като коронално изхвърляне на маса, смущава тази среда, причинявайки трептене на плазмата или йонизирания газ. Тези трептения са много потребни, защото разрешават на астрономите да мерят плътността на плазмата - честотата на вълните през плазмата може да разкрие какъв брой близо са молекулите на йонизирания газ.
Неотдавна откривателите стигнаха до откритието, че „ Вояджър 1 " изпраща и надалеч по-фин сигнал: непрекъснатото „ бръмчене “ на междузвездната плазма. Тази осцилация на ниско равнище е по-слаба, само че доста по-дълготрайна от трептенията, които пораждат след коронално изхвърляне на маса. Според новото изследване, оповестено на 10 май в списание Nature Astronomy, бръмченето трае най-малко три години. Това е добра вест за по-доброто опознаване на междузвездната плазма.
И двете машини към момента предават от междузвездното пространство („ Вояджър 2 " мина около хелиосферата през 2018 г.). Окер и нейните сътрудници са прегледали данните от последните пет години, получени от „ Вояджър 1 ", с цел да открият финото бръмчене на междузвездното пространство. Изследователите към момента не знаят тъкмо какво предизвиква ниските основни плазмени трептения, само че евентуално това е обвързвано с „ трептенето " на електроните в междузвездното пространство заради главните им топлинни свойства, сподели Окер.
„ Искаме да знаем повече за това по какъв начин междузвездната среда и слънчевият вятър взаимодействат между тях, с цел да основат този хелиосферен балон “, сподели Окер. Вояджър, който се намира отвън този балон и непрестанно мери плътността, може да ни опише повече за това по какъв начин се държи плазмата отвън балона и по какъв начин балонът се трансформира с течение на времето, добави тя.
Източник
Понякога избликът на сила от Слънцето, прочут като коронално изхвърляне на маса, смущава тази среда, причинявайки трептене на плазмата или йонизирания газ. Тези трептения са много потребни, защото разрешават на астрономите да мерят плътността на плазмата - честотата на вълните през плазмата може да разкрие какъв брой близо са молекулите на йонизирания газ.
Неотдавна откривателите стигнаха до откритието, че „ Вояджър 1 " изпраща и надалеч по-фин сигнал: непрекъснатото „ бръмчене “ на междузвездната плазма. Тази осцилация на ниско равнище е по-слаба, само че доста по-дълготрайна от трептенията, които пораждат след коронално изхвърляне на маса. Според новото изследване, оповестено на 10 май в списание Nature Astronomy, бръмченето трае най-малко три години. Това е добра вест за по-доброто опознаване на междузвездната плазма.
„ Сега не би трябвало да чакаме инцидентно събитие, с цел да получим премерване на плътността “, сподели ръководителят на проучването Стела Окер, докторант по астрономия в университета Корнел. „ Вече можем да измерваме плътността съвсем непрестанно. “В момента „ Вояджър 1 " е на съвсем 153 астрономически единици от Слънцето. Астрономическата единица се равнява на дистанцията сред Слънцето и Земята. Летателният апарат беше единият от двата апарата, в началото проектирани да летят до Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун като се възползват от рядкото планетарно нареждане. То трябваше да помогне на „ Вояджър 1 " и „ Вояджър 2 " да употребяват гравитацията на всяка планета, с цел да се движат към идната, съгласно Лабораторията за реактивно задвижване на НАСА.
И двете машини към момента предават от междузвездното пространство („ Вояджър 2 " мина около хелиосферата през 2018 г.). Окер и нейните сътрудници са прегледали данните от последните пет години, получени от „ Вояджър 1 ", с цел да открият финото бръмчене на междузвездното пространство. Изследователите към момента не знаят тъкмо какво предизвиква ниските основни плазмени трептения, само че евентуално това е обвързвано с „ трептенето " на електроните в междузвездното пространство заради главните им топлинни свойства, сподели Окер.
„ Искаме да знаем повече за това по какъв начин междузвездната среда и слънчевият вятър взаимодействат между тях, с цел да основат този хелиосферен балон “, сподели Окер. Вояджър, който се намира отвън този балон и непрестанно мери плътността, може да ни опише повече за това по какъв начин се държи плазмата отвън балона и по какъв начин балонът се трансформира с течение на времето, добави тя.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ